Кальо

Днес за първи път мама ме заведе в зъболекарския кабинет.Причината да отида с мама е,че нямаше кой да ме пази,а тя имаше час за да и оправят един зъб.
И така кротко си стоях в количката,мама седна на стола,а аз се смеех на леля Таня(зъболекарката) и и говорех нещо.Това мое примирено и щастливо поведение продължи до момента в който не видях как леля Таня тръгва с машинката към устата на мама.
Първо видях как я пъха в устата на мама и после чух странен шум,който много ме уплаши.
Не знаех какво се случва с моята мама и какво и прави тази леличка.
Тогава започнах да плача с огромни сълзи и така изпищях,че мама се стресна.Това беше първият път в който мама ме чуваше да плача.
Леля Таня спря да работи с машинката,мама стана от стола и ме гушна.Успокоих се на мига в който усетих топлата и нежна прегръдка на мама.
Тя пак ме остави и аз повторих същият плач щом чух машинката въпреки,че този път не я виждах,защото ме бяха завъртели в обратната посока.
Тогава леля Таня предложи на мама да ме гушне в скута и,а пък тя щеше да работи на мама,защото кариеса беше съвсем малък,но аз пак се разплаках-толкова много обичам мама,че не искам нищо лошо да и се случва и толкова много ми беше мъчно за нея.Бях уплашен и объркан от цялата ситуация.
Тогава мама каза на леля Таня да продължи пък аз да си поплача и така за 2 минутки тя изчисти кариеса от зъба на мама и спря да работи с тази ужасяваща ме машинка.
После докато подготви пломбата и изработи хубаво зъба на мама аз се успокоих,че нищо лошо не се е случило с мама и започнах да се смея на леля Таня,която беше много мила и добра с мен въпреки моите сълзи.
Тя се опита да направи всичко възможно аз да спра да плача и накрая успя.
Тръгнахме си от там доволни и щастливи.
Мама се зарече повече да не ме води с нея в кабинета,за да не се стресирам от този кабинет и да не остане психическа травма в моето все още съвсем невинно детско съзнание.