Днес ставам на 9 месеца

Днес бях цял ден при баба и дядо!Там си изкарах много хубаво и баба разказа на мама,че много съм слушал.Спал съм 4-5 пъти през деня и много съм си играл с кучетата на баба и дядо.Защото обичам кучета,съм хранил и малката Съни,която е от породата Пекинез.

Колко са красиви ръчичките ми! Не пипай!

Никой ли няма да ме гушне?

Хич не ме гледай,тате,няма да ти дам дистанционното.

Все пак щом е в мен съм много щастлив!

Сутринта времето беше хладно и мрачно,но към 12ч изгря слънце.Мама ме нахрани и в 12:30ч излязохме навън.Първо си направихме една огромна разходка,защото аз седях съвсем послушно в количката и мама много се зарадва,направо не спря да обикаля и да ме вози.След това аз започнах да се сърдя,защото ми стана скучно да се вози и спряхме пред блока,за да си поиграя в пясъка,да се полюлея и да се по пързалям малко.Мама видя още една майка и я извика да се запознаят.Тя се казва Цветелина и има син на 11м.,който се казва Йоан.Седнаха на нашата пейка,а аз и Йоан си играхме с моето камионче и се пързаляхме на пързалката(е разбира се майките ни ни пускаха,но няма как,все още сме мънички).Аз така харесах Йоан,че много му се смеех и от близките магазини продавачките не откъсваха очи от нашите игри.

Преди да излезем,мама ми направи фото сесия в моето креватче!Насладете и се!

Днес цял ден си играх сам самичък.Мама имаше доста работа и почти не ми обърна внимание,но затова пък,тате щом се прибра и вдигна ме грабна, и ми позволи да си играя с клавиатурата пред компютъра.Това удоволствие обаче продължи много кратко,защото той не ми позволява да седя пред компютъра.После започнах да хленча,причината беше съвсем ясна,исках игра с копчетата и мишката на компютъра.Тога тате се сети и ми даде старата мишка да си играя с нея.Поиграх си добре и много и се радвах.

Вече съм голям,кошарката си държа сам

Кальо се изправя

Днес цял ден бях кисел и мама ме остави на тате,той да се пребори с мен.Само в него се успокоявах.

Вече пия водичка само от чаша

Мама ме сложи да седя близо до прозорец,за да гледам как се хранят гълъбите,но аз бързо изгубих интерес и започнах да си играя с щорите.Мама ме остави да си поиграя с тях,а аз бързо ги пуснах,за да ми дава и друг път да си играя пак с тях.

Помощника на мама

Днес за първи път мама ме заведе в зъболекарския кабинет.Причината да отида с мама е,че нямаше кой да ме пази,а тя имаше час за да и оправят един зъб.
И така кротко си стоях в количката,мама седна на стола,а аз се смеех на леля Таня(зъболекарката) и и говорех нещо.Това мое примирено и щастливо поведение продължи до момента в който не видях как леля Таня тръгва с машинката към устата на мама.
Първо видях как я пъха в устата на мама и после чух странен шум,който много ме уплаши.
Не знаех какво се случва с моята мама и какво и прави тази леличка.
Тогава започнах да плача с огромни сълзи и така изпищях,че мама се стресна.Това беше първият път в който мама ме чуваше да плача.
Леля Таня спря да работи с машинката,мама стана от стола и ме гушна.Успокоих се на мига в който усетих топлата и нежна прегръдка на мама.
Тя пак ме остави и аз повторих същият плач щом чух машинката въпреки,че този път не я виждах,защото ме бяха завъртели в обратната посока.
Тогава леля Таня предложи на мама да ме гушне в скута и,а пък тя щеше да работи на мама,защото кариеса беше съвсем малък,но аз пак се разплаках-толкова много обичам мама,че не искам нищо лошо да и се случва и толкова много ми беше мъчно за нея.Бях уплашен и объркан от цялата ситуация.
Тогава мама каза на леля Таня да продължи пък аз да си поплача и така за 2 минутки тя изчисти кариеса от зъба на мама и спря да работи с тази ужасяваща ме машинка.
После докато подготви пломбата и изработи хубаво зъба на мама аз се успокоих,че нищо лошо не се е случило с мама и започнах да се смея на леля Таня,която беше много мила и добра с мен въпреки моите сълзи.
Тя се опита да направи всичко възможно аз да спра да плача и накрая успя.
Тръгнахме си от там доволни и щастливи.
Мама се зарече повече да не ме води с нея в кабинета,за да не се стресирам от този кабинет и да не остане психическа травма в моето все още съвсем невинно детско съзнание.

Фотосесия с книжката ми

Вече си имам и горни зъбчета

Ден за игра с капачки

Днес е празникът на мама

Това е най - прекрасният 8-март за мама,защото тя за първи път го празнува като майка.

Казва,че съм малък цвете да и даря,но пък не била получавала по хубав подарък до сега от моята усмивка и щастливото ми лице през целият ден.

Освен всички положителни емоции през този ден,накрая зарадвах мама, като успях да се изправя в моето си креватче,досега се изправях само докато се придържах на тате или мама,но вече мога да се изправям и като се хващам за креватчето ми...

Днес пак бях при баба,тя ме пази през цялата вечер и останах да преспя в тях,защото мама си спретна излизане с една приятелка и каза,че ще се прибере чак след полунощ.
Отново нямам снимки,защото мама както винаги забрави да даде фотоапарата на баба и дядо.

Днес си направихме много дъга разходка с мама и тате-аз се полюлях,походих,напаках се навън и поспах.

Мама натроши трошички на терасата ни и две гълъбчета кацнаха да папкат.Аз така им се радвах и пеех отвътре,но мама успя само тях да снима.